В древните легенди съпругата на Хуангди, Leizu, е изобретила GG; копринено бубарство"
Експерти спекулират въз основа на археологически находки, че в средата на неолита преди пет до шест хиляди години Китай започва да отглежда копринени буби, да взема коприна и да тъче коприна. Това, което наистина показва, че се използват пашкулите на копринената буба, е половината от пашкулите на копринената буба, изкопани в село Xiyin, окръг Xia, провинция Шанси през 1926 г. Според изследванията на археолога Li Ji и ентомолога Liu Zhenle е определено да бъде пашкул на копринената буба . Черупката на пашкула е с дължина около 1,36 см и ширина 1,04 см. Частта от пашкула се отрязва с остър нож. Възрастта на село Xiyin е периода Яншао (преди около 5600-6000 години), който осигурява на хората физически предмети, за да изучават произхода на коприната.
Четири ковчега Венг бяха открити в обекта Уангоу в Синян, провинция Хенан, за които се твърди, че са на възраст около 5500 години.
Инструменти за тъкане са открити на мястото Hemudu и може да се направи извод, че използването на коприна е поне не по-късно от културата Liangzhu. Най-влиятелният аргумент е археологическото откритие на китайски учени през 1958 г., копринените тъкани от периода на културата Dawenkou преди 5300 години.
Технологията на копринените тъкани е монополизирана от Китай в продължение на стотици години. Тъй като технологията на тъкане по това време беше сложен занаят и поради уникалното си усещане и блясък, тя привлече вниманието на хората от' Следователно копринените платове се превърнаха в основните международни търговски материали в света на' . Най-ранните копринени тъкани могат да се използват само от императори, но бързото развитие на копринената индустрия кара копринената култура непрекъснато да прониква в китайската култура в географски и социален план. И се превърна в незаменим артикул от висок клас във външната търговия на китайски бизнесмени.
Отначало Китай стриктно контролира разпространението на копринената тъкан и технологиите на бубарството и забранява потока му към чужди страни. Въпреки това, с помощта на китайски имигранти, Северна Корея успешно постигна пробив в технологията на бубарството през последните 200 години. В допълнение басейнът на река Хетян в Западния регион (първите 500 години - първите 300 години) и Индия (преди 300 години) успешно реализират бубарството. Въпреки това Римската империя е получила яйца от копринени буби и е развила технологията на бубарството едва за около 550 години.
